да пиша на нея слова.

Сега рециклирам магия.

С глупости мърдрост кова.

Чистачка на мойта душа.

Китарата прах си събира.

Прозата в мен да душа

не съм оставен на мира.

Кухи дни пълни с задачи.

Цели препълнени с дни.

Отпуска лятото влачи.

Мечти за успехи едни.

Поет, музикант аз не станах.

Изгубен в програмен код.

Моркова знай, че го хванах.

Сега пък е шеф ми на ход.

Че искам заплата голяма.

Там въсят се двойка лица,

Аз съм пропаднал в яма.

Сред хора, а не сред деца.

И гоня си, цирфи си гоня.

Да светят на моя екран.

На края пак ще съм оня

свободен роден – неразбран.

Добре си я знам мойта драма.

Какво от това, че я знам?

Изход от нея май няма.

И страшно е, всички сме там.

Без копчета пуквам от глад.

На очите черна покривка.

Умът ни си прави преврат!

Ние си спим със усмивка.

Купи си бе крипто жетон!

Да влезеш в „мета“ вселена.

Ти искаш храна и подслон?

Марш на тревата зелена!

Прощавай, но май не разбра.

Не на оная пред блока.

Компютърна, ти я избра.

Днес кибер и техно е скокът