- Бе бабата не беше ли за украса? - изскочи спонтанна мисъл в съзнанието ми. По ирония на съдбата цялото това умствено действие се случваше на фона на „Sincerity Is Scary“ - песен на едни нейни поданици - The 1975. Днес ми беше писано да разбера колко всъщност е страшна искреността.

- Why can"t we be friends, when we are lovers? "Cause it always ends with us hating each other... - гласът на вокалиста се прокрадна в тишината и ми напомни баналната сентенция, че в любовта и войната всичко е позволено. То в тази новина бомби и войски нямаше де, нито пикантни подробности от холивудски развод или сватба, но Европейският съюз и Обединеното кралство все повече и повече ми приличаха на любовници, които не могат да бъдат приятели. Къде е ЕС в тази история? На една статия разстояние с тема брекзит.

Моето обкръжение знае, че си падам отявлен идиот. В древногръцкия смисъл, разбира се! Тази новина обаче ми погъделичка доста силно любопитството. Как един монарх прекрати работата на законодателната власт в държавата майка на съвременната демокрация с един подпис?

Впуснах се в дълго и разточително търсене. Статии, обяснения, мнения, интерпретации... Стигнах до интересни заключения, които ме наведоха на мисълта, че май човечеството не е мръднало особено в последните няколко хилядолетия и ренесансът май е бил само за пред масите. Да, вече не режат главите на убийците - пускат ги в газови камери, слагат им инжекции. Няма вече роби, но Америка си има няколко милиона затворници работещи почти без пари. Великобритания пък демонстрира нагледно, че властта не принадлежни на хората, а на определен субект(в този случай монарх).

Но колко власт има кралицата? Ами прост отговор няма. Обединеното кралство не разполага с конституция или поне не с написана и консолидирана в един документ. Този факт определено поставя много неясни граници за какво може и какво не може. Камарата на лордовете се назначават директно от нея без избори, а без тяхно съгласие закони не могат да бъдат прокарани. Тя лично назначава премиера и има право да не се съобрази с изборите. От последните събития стана ясно, че и работата на парламента може да се спре с един неин подпис. Естествено нейно величество разполага с пълен имунитет и не може да бъде съдена. На практика тя е законът, но никъде не го пише достатъчно ясно.

- Ах, този перверзник как принуди бедната кралица да подпише разпускането на парламента. -  жалваха се от опозицията във всяка статия, която прочетох, а журналистите пригласяха, че конституцията я задължавала. Интересно обаче, как нещо несъществуващо може да задължи един монарх с имунитет да откаже каквото и да било? Още по-интересно ми се стори и ролята на обществеността в тази постановка, която не би заблудила и малко дете. Протестиращ с маска на Джонсън погребваше демокрацията с помощта на лопата, а около него се размахваха трансперанти против гореспоменатия.

Изпитах недоумение, яд и в същото време възхищение. Не разбирах как едно общество можеше да е толкова сляпо, но в същото време се възхитих на PR отдела на кралицата. Те бяха успели да я превърнат в един истински съвременен Пилат Понтийски - ръцете ѝ бяха измити, а рошавият господин обра „овациите“.

Вероятно тази обществена активност все пак е успяла да събуди в очите на света илюзията за активно и свободно британско общество, но фактите не умеят да лъжат. Протестиращите успяха да съберат над милион подписа против спирането на парламента, а преди година или две бяха събрали шест милиона подписа против брекзит. Втори референдум нямаше, нито спиране на процедурата по напускане на ЕС, а за капак нейно величество демонстрира явно кой командва парада с едно действие.

Болезнената истина е, че идеи като национални държави, антропоцентризъм, властта в ръцете на народа и изобщо цялото нещо наречено ренесанс тръгват от Великобритания и Франция. Очевидно първата не е национална държава и все още индиректно се управлява от монарх. В това няма нищо странно. Фразата демократична империя сама по себе си е оксиморон. Затова във Великобритания става каквото трябва, а не това, което хората искат.

Накрая с висока доза ирония и сарказъм бих препоръчал един продукт на поданиците на нейно величество:

Boris Johnson"s baby shampoo! Без повече сълзи за ЕС, поляци, румънци и българи. Бивши британски колонии много и все ще се намери някой негър да сглобява коли и да работи в супермаркета.