Покани ме вчера съдбата,
да врътнеме партия шах.
Отскочихме до небесата
при Бога, Иисус, Буда, Аллах.
Питах ги имат ли бира
или отдолу да донеса.
Съдбата остро реагира:
-Тия не пият! О, небеса...
Рекох с изсъхнало гърло:
-Добре де, нека е мира.
Аллаха освирка ме върло.
И беше извадил секира!
Сядай бе! Нека играем!
Кресна съдбата, чак полудя.
Щото бях с тяло под наем,
хич не посмях да се противя.
Седнах на стола, малък и свит.
Дълго съдбата ме гледа.
Не знаех що е дамски гамбит,
но тайно желаех победа.
С белите тръгнах напред.
Без срам и без чест, чак на сила.
Страстно и диво без много ред,
намигнах на дамата мила.
O, не бе, не дама - царица,
но толкоз разбирах от шах.
Фатална с чар хубавица.
Бързо бях погнал гибел и крах.
Съдбата отвърна с усмивка,
пешка напред, ехидни слова:
-Ех, тая царица щастливка.
Губех играта, мразех това!
Стъпка по стъпка, ход подир ход.
По нея си губех ума.
Ама си бях представял как род.
Ще завържа с тая мома.
Накрая съдбата ме би.
Бих си и сам шамар по врата.
Щастието в мене уби.
И затръшна поредна врата.
Посочи ми бързо земята:
-Изчезвай бе! Смешен слабак!
Ядосах се: -Брей и устата!
Утре ей! Утре! Тук ще съм пак!
Екатерина Пенчева
ЧЕРВената БАБ-Чица,от Червена вода.Русе