Бурите са в морето,
аз съм залив тих, спокоен.
Огледало на небето
може би за рай достоен.

Преди мечти в скалите
разбивал съм на пух и прах.
Облаци са криели звездите
и губил съм дори на шах.

Помнят пясъците само,
а аз забравил съм, простих.
Силен съм без чуждо рамо,
сега съм китен залив тих.

На моя пристан някой път
се спират цели светове.
С куп истории за град отвъд,
за други сини брегове.

Някои обичам лудо,
други малко ги желая.
Трети мисля ги за чудо,
за четвърти си мечтая...