Ей там, до входната врата. 

Отмяташ сутрин одеало. 

Дебнеш в него суета. 

Облик тъй красив излъчва. 

Малко блед и сънен, още млад. 

Ще издуеш го кат" бъчва. 

И сетне ще изчезнеш в град. 

А чудя се в този лик. 

Там себе си дали откриваш? 

Да, може би съм еретик. 

Но май зад него все се скриваш... 

Чувството, в тебе днес. 

Радост, щастие ли, гняв, тъга? 

Пък може би и малко стрес. 

Дар от бога - оня с рога?

Кажи, дали това си ти? 

Или си детски глас в тяло?

За него времето лети.

За тебе пък е сякаш спряло...