Нощем пазя я от самота. 

Верен съм ѝ аз - предател. 

На Аврора търся хубостта. 

Спомням си за нея към един

и до два чак я бленувам. 

А в три от студ съм тъмносин.

Пък към четри я сънувам.

Сутрин все ми се изплъзва. 

Докъм обед много ми тежи.

Примка вечер ми завръзва

и оставя спомен да лежи.

Приятел съм с луната,

но Аврора... Искам я без срам! 

Смъртен бродя по земята

и мечтая си с всеки грам.

С лъч да ме погали искам.

Да ѝ бъда огледало.

Вместо аз тъга да стискам,

да е мое цвете бяло.