Дрипав скитник млад, зелен.
Луд мечтател без глава.
Красиво цвете в септемврийски ден.
Ах, пак срещнах малко светлина.

Дали не си поредният мираж ?
Или бодлива и отровна роза ?
Отново ме обзема този страх
и във миналото все се ровя...

Бягат тези мисли из главата ми.
Бягат и не мога да реша.
Ах, кажи,  да те докосна ли ?
Питам с поглед, не мога да реша.

Ех, пъстро цвете септемврийче.
Защо те срещна тази карма с мен ?
Кажи ми синеоко септемврийче.
Защо сега си тук до мен ?