Прочетен: 374 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.01.2019 21:12
Ако още четете, вероятно разполагате с повече свободно време, отколкото си мислите и определено не е зле да си намерите някакво по-продуктивно и обещаващо хоби. И все пак благодаря за упоритостта. Добре сте ми дошли! На тези от вас, които си мислят, че ще развивам научни теми се извинявам предварително. Нови Хоризонти е просто един пример и част от една по-обширна и обективна тема засягаща мнозинството от хора.
Ако попитате някой учен за Нови Хоризонти вероятно ще чуете суперлативи и те ще бъдат заслужени. Това е първата мисия посетила Плутон. Историята ѝ дори не свършва с това посещение, а продължава дори и до днес. Нови места на ръба на слънчевата система, непознати територии за човечеството и огромен потенциал за откриване на нови неща. На хартия тази мисия е една от най-продуктивните в последно време, но не мога да спра да си задавам един и същи въпрос...
Защо Нови Хоризонти просто профуча покрай Плутон? Защо не влезе в орбита, защо не го изследва в дълбочина? Плутон е толкова недостъпен, че е малко вероятно скоро да успеем да пратим друга мисия до него. Откритият максималист в мен не може да се примири с идеята, че толкова си можем като човечество или, че парите не били стигнали за повече. Гелосан бразилски футболист може да струва повече от 200 милиона, а на тях, видиш ли, не им стигнали парите да изследват нещо задълбочено.
Разсъждения, изчисления и философски размисли могат да се вихрят с дни, но както вече споменах това е просто пример от една по-обширна тема. Не виждате връзката? Не мога да ви упрекна. Не е логично космически апарат отдалечаващ се с всяка изминала секунда от земята да има връзка със случващото се в ежедневието ви.
Замислете се! Колко пъти сте били близо до цел, но сте се разминавали с нея и накрая сте се утешавали, че сте дали всичко от себе си? Колко пъти си казвате на ден, че другия път ще е по-добре и когато дойде другия път кръговратът започва отначало? Въпроси, въпроси и пак въпроси. Някои биха ме обвинили в прекалена критика и може би биха били прави. Задаване на нови въпроси едва ли е най-силният аргумент в моя защита, но два веднага ми изскачат в ума. Има ли прогрес без самокритика и старание към максимума? Не разделят ли точно критиката, голямото старание, непримиримост и дълбокото анализиране успелите хора от останалите?
Напълних цял абзац с въпроси и нито един отговор... Далеч съм от житейска мъдрост, богат опит или дори рутина. Не бих се изявявал като нечий месия, гуру или духовен учител. Знам само, че не познавам хора, които биха се похвалили с поставянето на почти световен рекорд или как поне са се разминали с любовта на живота си, или как са били на крачка от това да станат милионери, но им е избягала една цифра от тотото.
Докато четете това писание Нови Хоризонти се отдалечава с 58500 км/ч, а вероятността да се срещне отново с Плутон или да се върне на земята е много близо до нулата. Също толкова е вероятно да обърнете потока на времето и да поправите грешките си, но винаги можете да научите нещо от тях.