Пак ли виното е много 

или малко е кръвта?

Веждите си свъсил строго,

боря се с любовта.

 

Да де, ясно е - банален!

Стих без смисъл просто ред.

В ръката молив ален,

пак рисувам си портрет.

 

Да проходя, пък да тичам.

Мисля си от вчера аз,

но по пладне пак ще сричам.

Ще изгубя се от раз.

 

Ей така със себе споря.

Огледалото мълчи.

Не мога да се боря

с две жадуващи очи.

 

Сбърках горния куплет.

Ех, за жалост толкоз мога.

Зная само що е лед.

Вече не общувам с бога.

 

Нощем виното ме топли,

но изгасва сутринта.

И глъхнат в мене вопли

и изстива ми страстта.

 

Утре ще е по-добре. 

Нещо ново ще измисля.

Нищо няма да ме спре,

но пък може да размисля...

Здравей, nb9. Като чета стихотворението и имам предвид заглавието правя аналогия с това, че виното е благословено и се свързва с кръвта на Исус Христос.
Весело посрещане на Нова година!

И в същото време си е оръжие за потушаване на вътрешен конфликт. Древните гърци пък са го ползвали за достигане на екстаз, което според древната дефиниция означава „излизам от тялото си и общувам с бога“. Виното трудно може да бъде еднополюсен образ.