Знаеш ли, когато съмне
и отново стана крал. 
Искам някой да ме гръмне, 

Сън, кошмар или реален ад?
Всеки миг куршум в гърдите!
Вътре демонът изпитва глад.

Не ме оставяй и ще остана,
още нощ и още ден.
Далеч от теб съм само рана,

По зелената трева,
под лилави небеса,
денят е пълен с птици,

 Лампите над леглото светеха като ослепителни слънца и изпълваха цялата стая със златисти лъчи. Бели чаршафи лъхащи на болнична стерилност постилаха леглото като пухкави облаци. Очите му синееха като самите небеса. Толкова спокойни и тих...

Знаеш ли, че няма рай и няма ад?
Знаеш ли, май света не е за двама
Дори да знаеш, стискаш ли в тебе яд

Смог и прах във утрин сива. 
Декември спря да диша тежко. 
Светът ме буди, преоткрива 

Глас и струни
ръце преплитат 
красиви думи

Звездите бистри
платна от мисли
прости не мога

Събира ни една вселена,
разделят ни безброй неща.
По твоя път не ще поема

Ръка ще ти подам
и никога не ще те пусна.
Не ща да бъда вече сам

Прашинка жива само миг.
Това сме всички живи твари
и чакаме го - полъх тих,