По вече изпитана двумесечна традиция след четири у нас не се задържам. Дали сам, дали с кучето ми или с приятна компания обикалям с часове. Днес едно от тези хаотични приключения ме запрати в едно от любимите ми места за наблюдение. Кафе...

Сутрин - шест, не съм у нас.
Среща на асфалта имам
със зората и моя глас.

Още слънцето не си видяла
и не те е милвал нежен бриз.
В скута ми не си седяла.

Боли ме тялото, прозявам се широко.
Вече десет часа никак не съм спрял.
Да се движа, да дъблая на дълбоко.

Да, познавам я зората.
Всяка сутрин я прегръщам.
Тук на прага на вратата,