Май-май даже беше вчера.

На разпънато бяло платно,

със стъпки рисувах Венера.

Над мен снежинки летяха,

вятър ме галеше с нож.

Избягах от родната стряха.

Далече от спомен чер, лош.

Тялом бях нейде в полята,

а духом бях нейде на юг.

И сякаш с мляко залята,

бяла земя сънуваше плуг.

Остров лед носеше в дясно

ято от водни кокошки.

Пърхаше там слънце неясно.

Май търсеше млади овошки.

Ахнах пред приказка бяла.

Мирен и тих природен пейзаж.

Усмивка изпуснах тъй вяла,

да грейне за миг кат" мираж...