Вчера глътна ме морето
и изплю ме с воден дъх.
На деня пък на детето
див вятър ме отвя на връх.  

Слънце огъня запали.
Гърдите ми до днес горят,
а краката ми спирали,
в мека пръст чертаят свят.  

Познат съм като ален маг,
а лилав съм по природа.
По характер мил и благ,
но далеч съм от народа.  

Искаш ли да ме последваш?
Тук из лудостта ми лятна.
Не ума ми да изследваш,
не, вселена необятна.  

До луната и обратно.
Все далече от бедите
и на сън най-непонятно
и под слънцето, звездите.  

Не искаш ли - ще ида сам.
Жадувам пътя, затова.
Единственото дето знам?
Не съм за тук и без това.  

Аз съм маг, но нямам пръчка.
Ни имам вещерски слова.
Само вътрешно ме ръчка,
из сънищата да снова.  

Не бленувам аз надежда,
нито чужда външна сила.
Тя съдбата ми нарежда,
но пред воля би се скрила!

Хубаво е. Затова го напомпих.
Чу