Сутрин - шест, не съм у нас.
Среща на асфалта имам
със зората и моя глас.
Днес решения не взимам.  

Зора, през тази нощ какво видях...
Бих надраскал алена картина.
Малко бира, танци и искрен смях.
Месец Май тъй бързо си замина.  

И пак напомни ми света,
колко много малко знам.
За теб, луната и цвета,
дето крия в моя храм.  

Днес видях, че думите са празни,
а без тях душата най-говори.
През пречки, препятствия омразни
ще мине тя, очите ще отвори.  

Да, на война аз снощи бях.
Война скрита зад усмивка.
До смърт, но и с достра страх.
Две сърца се криха зад обвивка.  

Аз на фронта бях, но отразявах.
То мойте битки са отминали.
За какво се бият се надявах,
да разбера преди да са загинали.  

Сълза се спусна, тропна крак.
Чак завесата изпусна:
-Ей, дръж го! тоя черен враг!
-Мразя те, но няма да те пусна!  

Те не знаят, победата е мир.
Не яд, не ярост ни мътна злоба.
Не плуваш ли ще се удавиш и във вир.
Любовта е сладка, сладка и прокоба...

ДАНО: Днес видях, че думите са празни,
а без тях душата най-говори.
През пречки, препятствия омразни
ще мине тя, очите ще отвори.