Онзи, с трите езика.

Не питай как го сглобих.

Лъвският зов ме извика.

Помня лилавия цвят.

Знаех какви ги говоря.

Съзнавам в различен си свят,

но със себе си няма да споря.

Че бях тъй пиян си признавам,

а искрен и смел в пъти по три.

Да, странно, но не съжалявам.

Аз още желая устните ти!

Може би в грешното време

никнат най-силни, правилни думи.

Уви, въобще не ми дреме.

Вече няма да крия страстта ми.

Давай! Кажи ми „Стига, недей!“

После мисли ме за хахав и луд.

Даже с риск да бъда злодей,

не ща да се крия зад стъклен студ.

Прощавай, чужд съм за страх.

Отвътре ври ми със сила.

Искам те, искам! Нека е грях!

Тишината ми би ме убила!

Приятел навярно ти трябва.

Тих, спокоен, с красива душа.

Мил, добър с ум да те грабва.

Тъй продължа ли ще се задуша.

Вярвай ми, днес със сигурност знам.

Приятел не съм, това не съм аз.

Вярно, истински силен съм сам,

но тебе бленува вътрешен глас.