съдбата смелите обича 

и не виждат ни очите,

все душата що отрича?

Кажи, защо да ме е страх,

от тъмното, утрешния ден,

моя въображаем крах,

че нося някой грешен ген?

А миналото беше вчера

и онзи ден силно ме боля.

Днес си спомням за Венера...

Да, спомням си и таз беля.

Съм ли сладко-кисел спомен?

Щото вътре вчера нося.

Що ми е багаж огромен,

външна помощ аз да прося? 

Голям съм колкото мечтите

и те са всички без пари. 

Защо додето свършат дните,

надеждата да не гори?