С пухкава одежда.

До езеро - замръзнал бряг.

Дъхът ти шепнеше надежда.

Със слънце ярко и ранен цвят,

свеж и бодър птичи полет.

Далеч не си от този свят.

Красива си дори на пролет.

Бързо крачейки из двора

и в ума със сто неща.

Прегърнал пролетна умора.

Ех, за теб да мисля не, не ща...

Уви, на пук на свойто аз,

без логика и капка свян.

Изгубих се в теб от раз,

в образ сладък и засмян...