а край мен снегът вали.

Но нещо сгрява ми душата.

Странни времена, нали?

Вкъщи скоро ще си стигна.

Ще се стопля у дома.

Пък в леглото без да мигна.

Ще си кълча аз ума.

А още крача и навън съм.

Ах, ръцете са ми лед.

И спомних си от вчера сън.

Мисля си да драсна ред.

Ала може би от пусти страх

и днес ще спра пред листа.

Млад съм още и съм много плах.

Не живея с триста.

Стискам в мене лудост скрита.

Да де, знам не си личи.

Адска страст в гърдите рита.

Любовта ме уличи...

Уф! Май не трябваше да казвам.

Щото сложна си е тя.

А не умея да показвам,

но умея да летя...