Постинг
09.12.2018 23:27 -
Сън
Автор: nb9
Категория: Поезия
Прочетен: 284 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.12.2018 02:15
Прочетен: 284 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 10.12.2018 02:15
Усмивка от стария свят
нахлу в съня ми с надежда.
Да върне лилавия цвят,
да сложи бяла одежда.
Нещеш ли, червена река
сякаш от нищото бликна.
Преди да протегна ръка
глас от водата ме викна.
Бързо потънах дълбоко.
Прокрадна се мисъл - ами сега?
Почувствах нещо жестоко,
не дива ярост, а просто тъга.
Стигнах до дъното бавно.
В синята тиня легнал и скрит,
мечти за бъдеще славно
забравих и глътна ме кит.
Там в корема на звяра,
посрещна ме скелет - жена.
Свита, без капчица вяра
прокле ме на ниска цена.
Китът на запад потегли.
Изплува за въздух и полетя.
А глас от спомени бегли.
Прошепна, попита - де ли е тя?
нахлу в съня ми с надежда.
Да върне лилавия цвят,
да сложи бяла одежда.
Нещеш ли, червена река
сякаш от нищото бликна.
Преди да протегна ръка
глас от водата ме викна.
Бързо потънах дълбоко.
Прокрадна се мисъл - ами сега?
Почувствах нещо жестоко,
не дива ярост, а просто тъга.
Стигнах до дъното бавно.
В синята тиня легнал и скрит,
мечти за бъдеще славно
забравих и глътна ме кит.
Там в корема на звяра,
посрещна ме скелет - жена.
Свита, без капчица вяра
прокле ме на ниска цена.
Китът на запад потегли.
Изплува за въздух и полетя.
А глас от спомени бегли.
Прошепна, попита - де ли е тя?
Няма коментари