Всеки миг куршум в гърдите!

Вътре демонът изпитва глад.

Зеленеят му от яд очите.

Сълзите ми са вече кръв.

Часове пробождат кат" стрели.

Изплъзва се през пръсти връв

и адски силно ме боли.

Мойта рана не зараства

и смъртта не ще я спре.

А надеждата угасва.

Гной в душа ми бере.

Блед съм - лист хартия.

Само късове, а не сърце.

Но втори път да се убия?

Лек съм вече кат" перце...

Само глътка въздух дай!

Покорил съм всички върхове!

Ще стигна пак забравен рай

и ще живея векове!

Жаждата за мъст е сила!

Заслужавам повече!

И съдбата ми да не е мила,

демонът не ще ме спре!