Не ме оставяй и ще остана,
още нощ и още ден.
Далеч от теб съм само рана,
губи се цвета зелен.

Бъди ми муза и ще остана,
тлеещ огън вътре в мен.
Далеч от теб съм само рана,
грозен, капещ, сив невен.

Бъди ми стих да те напиша
в строфата на любовта.
Защото знам, чрез мене диша
и смразява ми кръвта.

Бъди картина да те опиша,
вечерница на моето небе.
Ще те крия в мойта ниша
докато дъха ми спре.