По зелената трева,

под лилави небеса,

денят е пълен с птици,

в стъпки губи се нощта.

Дълго лутах се из проза,

между четири стени.

Вече имам свойта роза,

но светът се промени..

 

тичам ли след празнота?

ѝли под воал небесен

ти си моята мечта.

Цвете мое!

Да съм слънце и луна!

И пътят ни да не е лесен,

знам от другата страна,

Дните пълни са с птици,

само наша е нощта.

Нека бъдем лунатици,

нека бъдем Свобода.

Цвете мое!

Да си пролет, красота!

Да си аленочервена есен

и пътят ни да не е лесен,

искам те на край света.