Знаеш ли, че няма рай и няма ад?
Знаеш ли, май света не е за двама
Дори да знаеш, стискаш ли в тебе яд
Животът ще ти изкопае яма.

Знаеш ли, не сме добри, не сме и лоши.
Много сме, но вътре вечно сме сами
и здравото все някога се троши
и огнището без пламък не дими.

Знаеш ли, да ме обичат не, не ща.
Нек" ме силно мразят, но не на сила...
Харно сред неми хора и куп неща
се чувства само глупостта немила...

Знаеш ли, на пук, още те обичам.
Тебе хората, звездите и света...
Но много рядко чувствата изричам
със сладки думи скрити в калта...

Това е то, Бог не съм, не съм и цар.
И тоя свят и той не е перфектен...
Всеки има своя догма и свой дар
да мъкне с него до сетен дъх и сетне...