Звездите бистри
платна от мисли
прости не мога
о, бяла сова

Къде си ти?
с очи кафеви
нощта блести
гласа забрави

Сиво беше вчера
лилава, но сама 
лунната завера
кражба на тъга

О, беден дух
зората златна
Темида хапна
хартиен крах

Сама, лилава
не диша в проза
едва долавям
червена роза

Морфей линее
в бетонен звяр
съдба копнее 
мой розов цяр

Дали си тук?
ветрец от светове
града е груб
но твоите ръце...
 

Темида хапна
хартиен крах