Ръка ще ти подам
и никога не ще те пусна.
Не ща да бъда вече сам
във свят изпълнен със заблуда.

Сърцето си на теб ще дам
на пук на всички грозни дни.
Вътре в мене скрито знам,
съдбата иска да ни раздели.

И нека дойде и опита
с цял легион от божества!
От отдавна не зачитам
тези тъпи правила!

Луд съм и не крия!
Тук съм и ми писна да мълча!
врата на всички ще извия,
които спират ме сега!

Огън бавно ме убива
когато сляпата в ръка с кантар,
мери грозна тиква крива
служейки на някой тъпанар.

Луд съм, див съм и не спирам!
Сляп да стана не успях.
Всичко гадно, гнусно виждам,
но не усещам вече страх.

Червена ярост ме обзе
и казах грозни думи...
От мене срам ме е,
но не връщам си словата луди!

Ума си губя в този яд
и връщам си го във съня.
Тогава те сънувам теб,
мойта хубава луна...

Да бъдеш луд и да нямаш страх...!
Поздрави ! Харесах поривът на вятъра в теб!

Благодаря! :)