Прашинка жива само миг.
Това сме всички живи твари
и чакаме го - полъх тих,
райските врати да ни отвори.

Глухи сме и слепи,
боси сме и голи.
Без писменост сме крехки
ний всичките народи.

Да, живи сме, но само миг,
а писмото ни е огън вечен!
Зелен е всеки ред и стих,
неувяхващ светъл спомен.

Слепи бяхме някога,
всичките славяни,
очите ни отвориха,
Кирил и Методий.

Крехки бяха и светите братя.
Кат" нас от кръв и плът,
но вечни са им имената,
вечна памет,чест държат!

И вечно е писмото наше, Вечно!
Ни меч ни робство ще го заличи!
Но слабо е сестри и братя, опазете,
от разпуснати, нехаещи души!

Наша чест и наше бреме,
наша памет и душа,
народа ни е тук да пази
този дар и светлина!

Глухи, слепи, голи, боси
бяхме! Но веч" не сме!
И нека да останем будни,
знанието да пазим векове!