Не мога стих да ѝ напиша.
Не зная как да ѝ даря
една едничка ниша
от мойта странстваща душа.

Не зная що да сторя.
Щом този полъх доведе
дъха ѝ - силен огън,
безкрайно розово небе...

Страх ме е да изрека „любов“,
ала искам да повярвам.
Ах, от този сладък зов,
далеч не ще избягам...

Името не ѝ го зная,
само нейните коси.
Те ме карат да мечтая,
рая е в очите ѝ...

Стих не ѝ написах.
Никога звезди не ѝ дарих,
но тя е всяка моя мисъл,
луна пред малките звезди.

Красиво посвещение...! Искрено и красиво звучи!
Приеми моите поздрави и най - добри пожелания!

Искрено благодаря !

мн е добро и мн красиво

Радвам се, че ти хареса !