В забързан ритъм
в пространството се рееш
и себе си оплитам,
следвайки те дух вилнеещ.

Птица тиха, странна,
със идеите си плашиш.
Как искам да те грабна.
Пак не искам да отпрашиш.

Не ща крилата ти да режа
Не ще се върнеш, ме е страх.
И плаша се, че буря снежна
ще те отвее, дух тъй плах.

И тази вечер ще е твоя
Само още малко остани.
Единствено това те моля,
остави ми няколко мечти.