Моряк във бурното море,
като Одисея скитам.
Посейдона дните ми краде
със смъртоносен морски ритъм. 

"Шест лета безбрежна самота"
все ми пеят морските вълни.
На палубата си лежа
и викам "Посейдоне спри"!

Безкрайно сините мечти,
измориха ме до болка.
Сирено, с песен ме лъжи! 
Искам смърт, красна и неволна! 

Нека в синьото море
тихо да изчезна!
И Хадес да ме поведе,
към дълбока бездна...

130

Харесах!:)

:)