Следвах някаква неточна карта...
Съкровището търсех, дето скрих.
Кутия с нещичко от баба Марта
и някой друг забравен стих.

Загубих се в горичка малка
по пътя, водещ към дома.
Изгубил всякаква надежда,
на малък дъб опрях глава.

Тогава чух най-хубавата песен
и зърнах най-красивите очи.  
За миг превърна в пролет тази есен
девойче - с руси, перлени коси.

Да, тя беше самодива
с нежна, тъничка снага.
Синеока, чародейка стройна,
от нея бликаше неземна красота.

За миг погледнах нейните очи
и сърцето с поглед ми изтръгна.
Обрече ме да пазя тез мечти,
пак очите ѝ  да зърна.