Глад и бедност в адски времена омразни,
народ навел глава под желязния юмрук на паразит.
Грозна цитадела пропита с гняв народа дразни,
но всеки слаб е, в свойте мъки свит.

Вяра няма и бог зад църковните врати се скри.
Страхливци бягат, деца невинни мрат от глад.
Света запада, надежда няма и глас крещи умри.
Разруха сее паразита тъй омразен, бунтовниците спят.

Глас се чу в далечината-Днес дявола ще мре!Огън!
Небето светна и Свободата гола поведе пак народа.
И Шипка викна-На щик!От камък ще умре тиранин злобен!
Битка страшна иде, но ний дошли сме за свобόда!

Небето ясно стана, гнева отиде си от този свят.
Народ в мълчание ликува на блаженна светлина.
Децата сити тъй спокойно отпуснати в леглата спят.
Земята трепна и цял народ извика СВОБОДА!

След този стих наистина "Битка страшна иде"! Поздравления!

Благодаря.Надявам се да съм успял да предам чувствата си с това стихотворение.

или това е въпрос на "плиткоезия"?